За МОЧА и моралния релативизъм

Знам, че няма да постигна нищо с това. Не знам и дали целя нещо да постигам, просто искам да си го излея от душата, защото ми тежи.

Обществото ни - българското и глобалното - е отровено от моралния релативизъм. Заливането ни с информация и дезинформация по всякакви теми подклажда в нас фалшиво усещане, че всичко е относително, всяка гледна точка е ценна, и няма добро и лошо.

Виждате това всеки ден в социалните и традиционните медии. Готови сме на кръвопролитни полемики по всяка една тема, търсейки под вола теле, вадейки води от седем кладенци, за да оборим чуждата теза, за начесано его и интернет точки. Всеки има платформа да говори! Всеки има своите петнадесет минути слава! И по всичко може, следва и трябва да се спори, до откат, до безкрай, защото ултимативна истина няма! Всеки може да е прав.

Това прави живота ни крайно труден и сложен, защото ние като общество върху нищо, ама нищо не можем да се съгласим. Въртим се в кръг и се джавкаме като недоебали тийнове, ще ме прощавате, вместо да вървим напред.

Понякога имам чувството, че ако направят референдум “искате ли на всички безплатно по двеста иляди лева, три телета, пет прасета и сто кила ряховска гроздова”, накрая мача пак ще завърши 51-49 заради дето сме се избили да пишем простотии във фейса кой е по-най-умен и забавен от другио.

Разберете, има черно и бяло на този свят. Има и нюанси, има и цвят, и щрихи, но те служат, те са полезни когато дават повече информация за реалността, знание, мъдрост - и когато пораждат полезно действие. А когато не дават и не пораждат, а само ни объркват в и без това раздробената и трудна за осмисляне картина, и ни откланят от важния сюжет - са лошо.

Двеста иляди лева изненада са добро, три телета и пет прасета са добро, а ряховската гроздова ви казвам е най-доброто. Обаче ако ни дойде този референдум, утре хиляда люде ще нищят във фейсбук телетата абърдийн ли са, свинете пасищни ли, и с тези двеста бинки дали ни не купува Бай Дан. А за ракията там ще си е … тук всеки има мнение за ракията.

Та думата ми е за монумента на окупаторската червена армия.

През 1993 година Столичният Общински Съвет каза “МОЧА ке падне”. МОЧА нямаше как да падне тогава. После дълго време в София си казвахме “МОЧА ке падне” и се усмихвахме на светлото бъдеще, което беше красиво изживяване, понеже оптимизмът си е основа на човечността. Някои с по-малко романтизъм или повече прагматизъм от мен се даже бориха за това. Сега, декември 2023, МОЧА вече имаше как да падне, и понеже във вселената ако има нещо как да стане, то става, затова МОЧА падна. (Тук се появи някакво фройдистко натрупване)

И сега бая люде са недоволни. Впрочем не знам дали са бая, ама винаги са гласни. Някои от тях са недоволни по обичайната човешка причина, че по социалистическо са били млади, а сега МОЧА им е паднал, но много други са недоволни, просто защото се упражняват на недоволство.

И понеже ми писна от хиляда мнения, вместо да допринасям хиляда и първо, ще ви изложа малко на брой факти, които са по силата на осмокласник да бъдат осмислени, и проверени.

• СССР обявява война на България на 5 септември 1944. България е в този момент в състояние на неутралитет, без немски войски на териториите си, и е започнала изтегляне на армията си от анексираните територии, под заплахата на настъпващата червена армия.
• На 8 септември 1944 се извършва държавен преврат, който е успешен поради навлизането на окупаторската Червена Армия на територията ни, и слага на власт комунистическо и просъветско правителство
• МОЧА е построен по времето на Вълко Червенков с пропагадни цели, по повод десетгодишнината от окупацията на червената армия
• На фронталната плоча на монумента е изписано “На Съветската армия освободителка - от признателния български народ”

Моля да прочетете последните две изречения отново, в комплект. Ако не пораждат никакво вътрешно противоречие във вас, умолявам ви да си припомните, че съветският съюз и съветската армия не съществуват по времето на руско-турската освободителна война.

Да продължим

• Решението за демонтаж на МОЧА е взето (през 1993) от легитимно избран Столичен Общински Съвет
• Освен на червената армия, МОЧА е монумент и символ на комунистическия режим, възкачил се на власт в България с нейна помощ и чрез държавен преврат, и последвали насилие, убийства и репресии
• Този режим се обяви за престъпен със закон от легитимно избраното 38-мо обикновено народно събрание
• Обществена тайна е, че решението не можа да се изпълни до февруари 2022 година основно поради дипломатическият натиск от Руската Федерация
• След февруари 2022 геополитическата карта на света се преначерта, Руската Федерация постепенно изгуби голяма част от възможностите си да упражнява дипломатически натиск върху Република България, и логично, МОЧА падна.

След тези факти (факти!) да обърнем внимание на две-три твърдения.

Заличаването на паметници е пренаписване на историята! 1984! Оруел!

МОЧА не е исторически паметник, а пропаганден монумент, възхваляващ вражеска окупаторска армия и престъпен режим, и целящ да изкривява историята, видно от надписа “На Съветската армия освободителка - от признателния български народ”.

Това е дело на идолопоклонници на Американското посолство!

Видно от изложените факти, това е дело на легитимно избрани български институции, отнело 20 години и станало възможно да се завърши поради преначертаната геополитическа карта.

Няма да има къде да караме скейт!

(Това никой не го е казал.)

Така че, в заключение, вместо да плямпаме във фейса и да се упражняваме кой е по-по-най, нека осъзнаем, че падането на МОЧА е не световна конспирация, а една малка и логична победа на националния суверенитет. Тоест, нещо хубаво постигнахме. Нека всички се поздравим за това.

И да си сипем по една ряховска ракия.

А ако някой е стигнал дотук, и все още иска да брани историята, предлагам му умствен експеримент.

В Русе една от главните улици преди 1989 се е казвала Толбухин. Сега е Николаевска. (Ако не знаете кой е Толбухин и как е свързан с този текст, прочетете.) Умствения експеримент е: желаете ли да живеете в държава, в която с цел да не пренаписваме историята, връщаме “Николаевска” обратно на “Толбухин”?